Постинг
03.02.2007 22:35 -
Политическият айсберг
Понякога се налага да пиша и такива неща. Any comments are more than appreciated!
Скоро във в-к „Дневник” бе публикувана статия, чиито автор сравняваше политиката в България с айсберг. Не си спомням каква беше неговата метафора, но съм съгласен с него и по някакъв мой начин свързвам българския политическия айсберг с популизма. Защото обществото вижда само тази част от айсберга, която е над водата. Реалната (каквато и да е тя) политика, политическата игра, истинското политическо е скрито под повърхността и рядко е достъпно за общественото око. И всъщност, това, което се показва, това, което политиците разрешават на обикновения човек да види е популизмът. Политически популистки обещания и манипулации. Такъв е моят независим поглед, непринадлежащ и нечленуващ в политическо движение.
2007 година започва под знака на Европейския съюз и членството на България в може би най-свободното, най-богатото (в различни отношения) и най-човешко пространство на земята. Това обаче е възможно да раздели хората на няколко основни групи, които ще определят и формите на популизма в много близкото бъдеще и ще бъдат най-много обсипвани и обстрелвани с популизъм.
1) Европочитатели – такива, които в събота вечер ходят на дискотека в Солун или Букурещ; други, които ще работят (или вече работят) за европейска компания във Виена или Лондон, младежи, яхнали пътищата с раници на гърба правейки това, което е било мечта на няколко поколения българи – свободно и спокойно европътешествие, обикаляйки страните от ЕС само с лична карта; ученици и студенти, облагодетелствали се от по-ниските такси за образование в страните от ЕС; и изобщо хора, които с пълна сила се наслаждават на придобивките и привилегиите, предоставяни от съюза.
2) Втората група са хората евронепукисти, за които и преди, и след приемането на България в ЕС животът им тече по един и същи начин. Това са хората, които никога не са ходили в друга страна, нискоквалифицирани, не говорещи чужди езици, уредили животът си (криво-ляво), следващи пътя на ежедневието; хора, които не са ходили на театър от както не се провеждат организираните културно-масови служебни мероприятия, фенове на сапунените сериали и домашния уют. Хора, за които предимствата и облагите на ЕС не са приложими и със и без тях – техният живот няма да се промени. Това са хората, които всъщност са обединяващото звено между българските (не)европейци и европейските (не)европейци от 25-те страни членки на ЕС – от гръцките острови до бреговете на Северно море. Те просто искат да си живеят живота спокойно, никой да не ги закача, да бъдат оставени да си пият ракията на спокойствие.
3) Третата група са обратното на евроентусиасти (губи ми се в момента омоним на „ентусиаст”). Това са хората, които са тръгнали към ЕС с голяма кошница, но още преди да е изтекло първото тримесечие ще осъзнаят, че никой не пълни кошницата им просто така, поради което тя си стои празна и по тази причина ще започнат да мърморят и да се жалват. Нито ще им станат европейски заплатите, нито ще ги поканят на работа в лондонското сити или пък в свръхуспешната Ирландия; няма да асфалтират улицата пред блока им, нито ще им вкарат скоро газ и оптичен кабел вкъщи; няма да ги разбират, когато говорят на европейския български по улиците на Брюксел, нито пък ще има менюта на родния ни език из заведенията в страните от ЕС. Тези хора много бързо ще намразят Европейския съюз и непрекъснато ще търсят неговите кусури, слабости и грешки.
И трите групи хора ще бъдат подложени на популистка атака с обещания за промяна, в желаната от тях посока. В медийния ефир, предоставян на видимата част от политическия айсберг, тези неща вече се говорят още от преди емблематичната, историческа дата 01.01.2007 година, а наближаващите избори за Европейски депутати ще дадат възможност за пълноценна изява на популистката агитация. Обещанията за европейски заплати в съвсем близко бъдеще, повторното пускане в експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй, пълна прозрачност, близост до народа и всички доволности и недоволности на непрофесионално дефинираните от мен по-горе групи ще бъдат прокламирани, засипвани с обещания и агитирани с лозунги и постулати. Понякога по-интелигентно (от десните политически сили, НДСВ, ДПС и БСП), друг път системно-популистки (в стил Бойко Борисов) и не-толкова-системно, на моменти екстремистки, изпълнени с омраза нацистски, расистки и ТКЗС-арски („Атака”). Не изключвам големи, неприлични и неморални популизми, словоблудстващи с болката на народа ни – медиците в Либия. Не изключвам от играта и тока на ромите в Столипиново, поскъпването на електричеството, ужасът на българина – Топлофикация АД. Досиета ще се разхвърчат наляво и надясно, ще падат по средата и е възможно да се затрупаме с тях по някое време около изборите, а след това пак ще легнат в папките и прашните шкафове и стелажи, скрити незнайно (или знайно) къде.
По принцип словото е свободно, както и свободата на мисълта и убежденията. За това и реакцията към очаквания популизъм (такъв, какъвто го очаквам аз) е индивидуална за всеки човек, който съумява да разграничи празното от пълното, тъмното от светлото, възможното от невъзможното, бялото от черното (не отварям дума за далтонистите, за тях друг път). А да не умее да го прави – пак е индивидуална. Като се замисля, има три начина за реакция.
1) Активна реакция. Човекът Х следи отблизо политическия живот, вълнува се, ядосва се; спори с колеги, приятели, неприятели, близки, познати и непознати. След това има няколко варианта: а) изразява активната си гражданска позиция и гласува на изборите за евродепутати и б) въпреки че активно и живо се интересува от политика, бойкотира изборите и не гласува.
2) „Консервативна” реакция. Човекът “Y” чува, че нещо се говори по новините, водят се дебати, по „Коритаров Live” и в предаването на Николай Бареков се надпреварват да говорят политици за неща, които Y изобщо не го вълнуват. От край време (приблизително) Y е червен/син/жълт или някакъв друг цвят и каквото и да се говори каквото и да става той гласува така, както го е правил винаги до сега.
3) Пасивна реакция. „Абе не ме занимавате с глупости...”. Заедно с тази реплика човекът Z натиска копчето на дистанционното и сменя „Панорама” със „Сървайвър” (примерно). Апатия има сред много хора. И то хора, които водят активен живот във всяко отношение. Просто политиката не им е приоритет и не ги касае особено какво ще се случи или какво няма. И са апатични, не само защото не им е интересно да гледат парламентарния контрол в петък сутринта. Апатични са, защото до сега, през годините се доказа, че това, което се случва в парламента се повлиява единствено от хората в него и хората около тези, които са в него. Другите начини, не че ги няма, просто са скрити в невидимата част на айсберга.
Какво ще се случи в скритата част на айсберга е трудно да се каже. Тук накратко се опитах да пророкувам как ще изглежда откритата част. Лошото е, че със скритата никой не се занимава. Общо взето, както казва Бойко Пенчев („Литературен вестник”) в една от своите статии „... ще ни приспиват с ученото каканижене на политолозите, за които съществуват само "ляво", "дясно", Доган, Първанов и Бойко Борисов. От друга страна, на пълни обороти ще работи индустрията за поп-фолк патриотизъм, която си мисли, че води за носа масовия човек. Само че не се знае кой кого води и накъде отиваме всички”.
Освен това е много важно как гледаме на 2007 година. Като на някак си, криво-ляво завършено нещо с успех, или като на начало. По-здравословно и мъдро ще е да гледаме на тази година като на начало. Тя е важна за нас. Тя е критична. 2007 година ще покаже дали можем да бъдем „достойни членове на голямото европейско семейство” или ще продължим да оглавяваме последните места на еврокласациите. Със или без популизъм, през 2007 година ще е хубаво ако успеем да се научим да се радваме. На живота по принцип.
И между другото, световното затопляне е факт. Ледниците се топят. Колкото повече се топят, толкова по-леки стават и толкова повече се вижда от тях. Разтопения лед сменя агрегатното си състояние и се превръща във вода и нищо друго.
Скоро във в-к „Дневник” бе публикувана статия, чиито автор сравняваше политиката в България с айсберг. Не си спомням каква беше неговата метафора, но съм съгласен с него и по някакъв мой начин свързвам българския политическия айсберг с популизма. Защото обществото вижда само тази част от айсберга, която е над водата. Реалната (каквато и да е тя) политика, политическата игра, истинското политическо е скрито под повърхността и рядко е достъпно за общественото око. И всъщност, това, което се показва, това, което политиците разрешават на обикновения човек да види е популизмът. Политически популистки обещания и манипулации. Такъв е моят независим поглед, непринадлежащ и нечленуващ в политическо движение.2007 година започва под знака на Европейския съюз и членството на България в може би най-свободното, най-богатото (в различни отношения) и най-човешко пространство на земята. Това обаче е възможно да раздели хората на няколко основни групи, които ще определят и формите на популизма в много близкото бъдеще и ще бъдат най-много обсипвани и обстрелвани с популизъм.
1) Европочитатели – такива, които в събота вечер ходят на дискотека в Солун или Букурещ; други, които ще работят (или вече работят) за европейска компания във Виена или Лондон, младежи, яхнали пътищата с раници на гърба правейки това, което е било мечта на няколко поколения българи – свободно и спокойно европътешествие, обикаляйки страните от ЕС само с лична карта; ученици и студенти, облагодетелствали се от по-ниските такси за образование в страните от ЕС; и изобщо хора, които с пълна сила се наслаждават на придобивките и привилегиите, предоставяни от съюза.
2) Втората група са хората евронепукисти, за които и преди, и след приемането на България в ЕС животът им тече по един и същи начин. Това са хората, които никога не са ходили в друга страна, нискоквалифицирани, не говорещи чужди езици, уредили животът си (криво-ляво), следващи пътя на ежедневието; хора, които не са ходили на театър от както не се провеждат организираните културно-масови служебни мероприятия, фенове на сапунените сериали и домашния уют. Хора, за които предимствата и облагите на ЕС не са приложими и със и без тях – техният живот няма да се промени. Това са хората, които всъщност са обединяващото звено между българските (не)европейци и европейските (не)европейци от 25-те страни членки на ЕС – от гръцките острови до бреговете на Северно море. Те просто искат да си живеят живота спокойно, никой да не ги закача, да бъдат оставени да си пият ракията на спокойствие.
3) Третата група са обратното на евроентусиасти (губи ми се в момента омоним на „ентусиаст”). Това са хората, които са тръгнали към ЕС с голяма кошница, но още преди да е изтекло първото тримесечие ще осъзнаят, че никой не пълни кошницата им просто така, поради което тя си стои празна и по тази причина ще започнат да мърморят и да се жалват. Нито ще им станат европейски заплатите, нито ще ги поканят на работа в лондонското сити или пък в свръхуспешната Ирландия; няма да асфалтират улицата пред блока им, нито ще им вкарат скоро газ и оптичен кабел вкъщи; няма да ги разбират, когато говорят на европейския български по улиците на Брюксел, нито пък ще има менюта на родния ни език из заведенията в страните от ЕС. Тези хора много бързо ще намразят Европейския съюз и непрекъснато ще търсят неговите кусури, слабости и грешки.
И трите групи хора ще бъдат подложени на популистка атака с обещания за промяна, в желаната от тях посока. В медийния ефир, предоставян на видимата част от политическия айсберг, тези неща вече се говорят още от преди емблематичната, историческа дата 01.01.2007 година, а наближаващите избори за Европейски депутати ще дадат възможност за пълноценна изява на популистката агитация. Обещанията за европейски заплати в съвсем близко бъдеще, повторното пускане в експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй, пълна прозрачност, близост до народа и всички доволности и недоволности на непрофесионално дефинираните от мен по-горе групи ще бъдат прокламирани, засипвани с обещания и агитирани с лозунги и постулати. Понякога по-интелигентно (от десните политически сили, НДСВ, ДПС и БСП), друг път системно-популистки (в стил Бойко Борисов) и не-толкова-системно, на моменти екстремистки, изпълнени с омраза нацистски, расистки и ТКЗС-арски („Атака”). Не изключвам големи, неприлични и неморални популизми, словоблудстващи с болката на народа ни – медиците в Либия. Не изключвам от играта и тока на ромите в Столипиново, поскъпването на електричеството, ужасът на българина – Топлофикация АД. Досиета ще се разхвърчат наляво и надясно, ще падат по средата и е възможно да се затрупаме с тях по някое време около изборите, а след това пак ще легнат в папките и прашните шкафове и стелажи, скрити незнайно (или знайно) къде.
По принцип словото е свободно, както и свободата на мисълта и убежденията. За това и реакцията към очаквания популизъм (такъв, какъвто го очаквам аз) е индивидуална за всеки човек, който съумява да разграничи празното от пълното, тъмното от светлото, възможното от невъзможното, бялото от черното (не отварям дума за далтонистите, за тях друг път). А да не умее да го прави – пак е индивидуална. Като се замисля, има три начина за реакция.
1) Активна реакция. Човекът Х следи отблизо политическия живот, вълнува се, ядосва се; спори с колеги, приятели, неприятели, близки, познати и непознати. След това има няколко варианта: а) изразява активната си гражданска позиция и гласува на изборите за евродепутати и б) въпреки че активно и живо се интересува от политика, бойкотира изборите и не гласува.
2) „Консервативна” реакция. Човекът “Y” чува, че нещо се говори по новините, водят се дебати, по „Коритаров Live” и в предаването на Николай Бареков се надпреварват да говорят политици за неща, които Y изобщо не го вълнуват. От край време (приблизително) Y е червен/син/жълт или някакъв друг цвят и каквото и да се говори каквото и да става той гласува така, както го е правил винаги до сега.
3) Пасивна реакция. „Абе не ме занимавате с глупости...”. Заедно с тази реплика човекът Z натиска копчето на дистанционното и сменя „Панорама” със „Сървайвър” (примерно). Апатия има сред много хора. И то хора, които водят активен живот във всяко отношение. Просто политиката не им е приоритет и не ги касае особено какво ще се случи или какво няма. И са апатични, не само защото не им е интересно да гледат парламентарния контрол в петък сутринта. Апатични са, защото до сега, през годините се доказа, че това, което се случва в парламента се повлиява единствено от хората в него и хората около тези, които са в него. Другите начини, не че ги няма, просто са скрити в невидимата част на айсберга.
Какво ще се случи в скритата част на айсберга е трудно да се каже. Тук накратко се опитах да пророкувам как ще изглежда откритата част. Лошото е, че със скритата никой не се занимава. Общо взето, както казва Бойко Пенчев („Литературен вестник”) в една от своите статии „... ще ни приспиват с ученото каканижене на политолозите, за които съществуват само "ляво", "дясно", Доган, Първанов и Бойко Борисов. От друга страна, на пълни обороти ще работи индустрията за поп-фолк патриотизъм, която си мисли, че води за носа масовия човек. Само че не се знае кой кого води и накъде отиваме всички”.
Освен това е много важно как гледаме на 2007 година. Като на някак си, криво-ляво завършено нещо с успех, или като на начало. По-здравословно и мъдро ще е да гледаме на тази година като на начало. Тя е важна за нас. Тя е критична. 2007 година ще покаже дали можем да бъдем „достойни членове на голямото европейско семейство” или ще продължим да оглавяваме последните места на еврокласациите. Със или без популизъм, през 2007 година ще е хубаво ако успеем да се научим да се радваме. На живота по принцип.
И между другото, световното затопляне е факт. Ледниците се топят. Колкото повече се топят, толкова по-леки стават и толкова повече се вижда от тях. Разтопения лед сменя агрегатното си състояние и се превръща във вода и нищо друго.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1249
