Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2007 12:54 - Срам и ужас
Автор: dimitko Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2351 Коментари: 3 Гласове:
0



Ама много гадно било да те е срам. Аз бях забравил какво е. Не бях се чувствал срамежливо от доста време, но се случи.

Нали съм пич, преди известно време спечелих една стипендия и уча дистанционно в университета, който е посочен в блог-рола ми. Много е яка специалността и аз много й се кефя. Радват ме и хората, с които уча. разни средно- и източноевропейци, с които си прекарваме много хубаво по време на срещите ни. 

Няколко пъти в годината ни събират в едни малки градчета в Унгария и е голяма веселба. През останалото време правим някакви неща самостоятелно. Домашни работи, предимно писмени разработки. За последното домашно обаче, нещо нямах муза. (А по принцип имам). И тогава реших да си припомня какво е да си студент в български ВУЗ и да направя малко копи - пейст от интернет. В Софийския това не е проблем. Преподавателите там са толкова отегчени от себе си и света по принцип, че изобщо не ги интересува кой какво пише и какво е написал . Мои състуденти минаваха с едни и същи курсови работи неведнъж. Да препишеш от някъде, без да отбележиш,  че цитираш,  си беше нещо съвсем нормално и предполагам, че продължава да е. За протокола, преподавателите искат писмени работи и пак за протокола студентите им представят.

И така, зареден със студентско-преписвачески дух на възпитаник на СУ отворих google.com, където има каквото си поискаш на каквото си поискаш тема. И с много бързи и ловки движения маркирах текстове и ги копирах в word-овски документи. После, като насъбрах необходимото количество думи, малко пипнах от тук - от там, позагладих малко текста, малко цветя и рози и магарешки тръни и хоп - фокуса готов, домашното изпратено по е-пощата на моя наблюдаващ преподавател... Щастлив и усмихнат, че съм си спазил крайния срок. И така до след няколко дни. Получавам аз отговор на мейла си... Ужас и срам. Не искам да си спомням просто.

Не само ме е усетил, че това не е мой текст. Намерил е всички текстове от които съм копи-пействал. И ми ги посочва пича под номера - 1) еди си какво; 2) - друго; 3) трето и т.н. А най-отдолу ми беше писал, че един симпъл рисърч в  гугъл е достатъчен, за да се види от къде съм цитирал и че няма намерение да коментира текста, който съм му изпратил или да му обръща каквото и да е внимание, докато не му изпратя нещо, което е измислено от мен и само от мен. Трябва да отбележа интелигентния му начин, по който ме накра да се чувствам виновен. Ако това се беше случило тук, ако ме бяха хванали(което няма как да стане), щяха да ми вкарат една голяма завъртяна двойка и историята щеше да приключи.

Трябва да споделя, че такъв срам не съм изпитвал години. А то четейки мейл. Представям си ако ми беше казал тези неща в очите, сигурно щях да си сменя цвета на лицето 63-4 пъти. Още същата вечер сътворих оригинален текст, т.е. мой, който звучеше смислено и беше наистина добър, което пък беше отразено веднага от преподавателят ми, който изказа задоволство.

Исках освен да се се похваля с масивното си излагане, да покажа колко са различни са за мен българските от чуждите преподаватели. Незаинтересоваността тук и личния контакт там. Стотиците страници превод, които правехме като курсова работа излизат сега като книги от името на мои преподаватели.  мойто българско студентстване беше отдавна, но не толкова - 2003 завърших. Дано пън нещата да са се променили. или поне да са тръгнали да се променят.

А за начина, по който протича учебния процес изобщо не може да се прави сравнение с нашата реалност и тамошната. Нито като среда, нито като атмосфера, нито като отношения между преподаватели и студенти, студенти и студенти и т.н. Електронната библиотека на университета, в който уча има не по-малко книги от библиотеката на СУ, компютрите, обзавеждането...  Искам образованието при нас да е различно, по-добро, конкурентно...

image



Тагове:   ужас,   срам,


Гласувай:
0



1. streetsmart - Мда, нас пък ни карат на заглавната страница
13.02.2007 13:07
да декларираме, че текстът си е само наш интелектуален продукт. Това в Warwick. А ако те хванат в плагиатство, те разглеждат на нещо като дисциплинарна комисия. Не дай боже да ти се случи в assessed assignment.
Това, което пишеш за българското образование през 2003, ме разочарова - все едно чета за моето си, завършено 1994 г.
цитирай
2. dimitko - Ааа, да,
13.02.2007 13:17
за Warwick знам и други неща, пак такива строгички.
цитирай
3. streetsmart - Ама пък си е престижно :)
13.02.2007 14:11
И наистина е приятно да си студент там. Малко скъпичко по време на резидентния период, но...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dimitko
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1397552
Постинги: 51
Коментари: 654
Гласове: 1249
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031