Аз пак бях командировка. И другата седмица пак ще бъда. Преди малко се върнах от Благоевград. Няколко дни с още двама колеги работихме с директори на училища и учители от региона.

Беше хубаво, интересно, поучително и припомнящо.

Беше хубаво, защото гаджето е от там и на 14-ти вечерта, нали е любовен празник, бяхме заедно. А вечер Благоевград е много хубаво място. Центъра му е все едно си в центъра на студентски град. Естествено, студентите и не само те празнуваха и доста обикаляхме докато си намерим места, но в крайна сметка в едно заведение разчистиха малко място и ни изнесоха от някъде една маса с два фотьойла. И беше хубаво...

Беше припомнящо, защото не се бях сблъсквал с учителска аудитория от доста време. Трябваше да си говорим с тях разни неща, да им разказваме как се правят тези неща в други страни, методи за самооценка, индикатори... и т.н. Материали им раздадохме много, ама наистина много, и освен тези материали им дадохме и един интернет сайт за още материали. Реагираха различно. Една от тях дойде по време на почивката и започна да ми разказва за дъщерите си и колко добри са те във правенето на всичко, друга се интересуваше от моето образование, а трета, съвсем по учителски ми каза къде имам правописни грешки в презентациите си. За грешките всъщност ми казаха няколко от тях. А за да добиете представа за правописните грешки, ще поясня че става въпрос за един пълен член, който трябва да бъде непълен. Аз съм виновен за това, вярно е... праих powerpoint презентацията предната нощ и без да искам съм допуснал грешка. Пък и аз не претендирам, че съм блестящ правописец. Както и да е. Направо се почувствах като ученик, попаднал в учителска стая, заобиколен от всички учители, завършили преди 20-30-40 години.

Интересен и поучителен се оказа разговорът ми на вечеря с един директор на училище в гр. Гоце Делчев... Тръгнахме от там (всъщност той го направи), как в неговото училище има всякакви дечица - българчета, ромчета, турчета, помачета, еврейчета, мохамеданчета и колко било хубаво училището. За което аз изобщо не изказах никакво съмнение. Със сигурност мястото е шарено и на мен също би ми било хубаво да съм с толкова различни хора наведнъж. И това му казах - "Сигурно е голяма веселба... как се справяте толкова много и различни деца?"...  (Защо ли ми трябваше...) Започна с това, че му е трудно, много му е трудно, но нямало начин. Плю жлъч и отрова срещу всички деца от малцинствата... И как той ако може би ги изпратил не знам си къде, защото всички са българоубийци, изверги, мошенци... И толкова екзалтирано и убедено ми говореше, че имах чувството че ще получи оргазъм всеки момент. Най-много кръв и сперма хвърляше срещу евреите, вкарваше някакви конспиративни теории от сорта на "Холокоста - великата измама!" и др. подобни. Определено не очаквах такъв развой на разговор, с човек, който се предполага, че трябва да възпитава деца, да се грижи за тяхното личностно израстване, да ги подготвя да живеят заедно в страната, в която са родени. В крайна сметка никой не си избира какъв да се роди. И това, че някой се родил бял, а друг черен или жълт, не значи, че някои имат сърца, а други нямат. 

Понякога си мисля ако всички хора бяха еднакви така, както на някои им се иска, какъв щеше да е живота? Еднакво мислене? Еднакви къщи, коли, жени, деца, мъже... еднаква храна, еднакви обувки..? малко като излезли от матрица. Тогава ли ще има пълно щастие на земята? И кой ще обвиняваме за нечия индивидуална некадърност? Сори че ви занимавам, ама си го мисля. И се надявам един ден детето ми да не попадне в училище с такъв директор.