Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2007 23:25 - Няколко дни в Мадрид
Автор: dimitko Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3840 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 10.03.2007 17:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Мадрид остана долу, но времето е прекрасно и все още се виждат отблясъци от сградите на испанската столица. Този град направи с мен това, от което имах нужда много дълго време и не знаех как да си го набавя. Почувствах се добре и много на място. Все едно съм живял там и се връщам в познато място.

 

Невероятен град е. Въпреки че е модерен метрополитен, Мадрид не е изгубил испанската си идентичност. Сякаш всичко наоколо ти казва „Това е Испания, ти си в Мадрид и Мадрид те приветства”.

 

Това е първото ми пътуване в чужбина тази година. Първото, откакто България е член на ЕС. Пътувах с личната си карта, като за всеки случай си бях взел и паспорта. Не ми се наложи да го използвам никъде, защото ме провериха само на нашата граница, а като пристигнах в Мадрид изобщо не се наложи да минавам каквито и да било проверки. Просто си взимаш багажа и излизаш от летището... Посрещнаха ме две момчета, които работят за организацията при която бях командирован. Големи веселяци, пълни откачалки – Анхел и Серхио. Откараха ме в един хотел (“Opera”) от средна класа, който се намира на много добро място. На 2 минути от Plaza del Sol, Plaza Mayor, театъра, двореца и още много други неща наоколо. Аз, честно казано и абсолютно неочаквано, се вълнувах. Много ми стана хубаво като тръгнахме от летището и видях пътната табелка, която оказваше посоката към града с ей такива големи букви “MADRID”. Трафика обаче си го бива. Нищо че имат по 6 платна в една посока. /Представям си след 20 години примерно, ако София стане нещо подобно на Мадрид, какъв ужас ще се случва по Царирадско шосе и движението в София по принцип, имайки предвид лудите задръствания, които стигат до Горубляне. След 20-ина години сигурно за светофара на Орлов мост ще се чака още някъде от Пловдив/. Иначе летището е сравнително близо до центъра на града, защото въпреки трафика бяхме в хотела за около 45 минути.

 

Беше точно по това време, което нито е късен следобед, нито е ранна вечер. А нали и в България сме с 1 час напред, малко ми беше трудно да се ориентирам. Както и да е, още не беше се мръкнало съвсем когато излязохме да вечеряме. Домакините (Анхел и Серхио) ни заведоха (мен, колежки от Словакия и Румъния и колега от Чехия) в Museo del Jamon, или на БГ, в Музея на шунката. Това са верига от заведения с едно и също име, пръснати из центъра на града. Ядохме малко като прасета, но пък беше вкусно и весело. Колко вида шунка имат тия хора, просто не е истина. После малко се помотахме из района. Всъщност, разхождахме се предимно вечер, защото през деня трябваше да работим по-съсредоточено. Та първата вечер отидохме до Plaza Mayor. После минахме покрай Plaza Royal и двореца, театъра, после до Plaza de Espana с паметник на Дон Кихот и Санчо Панса, и после обратно по някакви улички се прибрахме в хотела.

image
El Museo Del Jamon (Музеят на шунката)

image

Кралския дворец. Всъщност това е нещо като офис. Кралят живее някъде извън града.

 
image
Един от многото прекрасни фонтани

image
Дон Кихот и Санчо Панса

Следващата сутрин започна с много добра закуска и първо мадридско приключение – трябваше да стигнем от хотела до един офис, който се намира на спирка El Pozo, обаче спирка не на метро и рейс, а на влак. Въоръжихме се с карти на града, на метрото, билети за 10 пътувания с градския транспорт. Метрото в Мадрид е пълна лудница. Нагоре, надолу, слизаш, качваш се, пак слизаш, минаваш от тук, от там, ескалатори, работи... Като метрото в Париж, само че по-сложно. Както и да е, малко бавно, но сигурно се придвижихме, до където трябва. Вече ни очакваха, посрещнаха ни с всичките му подробности и метани. Към 12.30 ч. испанците решиха, че е време за обяд. Отидохме в търговски център, близо до офиса и се почна едно много лудо ядене. Аз имах неблагоразумието да си пожелая Sopa Castellana (Супа по Кастилски), която е наблъскана с парчета свинска сланина. А освен че си я пожелах, трябваше и да се правя, че много ми харесва. Шкембе чорбата е направо цвете пред тази своя посестрима. Но иначе като цяло, кухнята е фантастична. Много ме радват сервитьорите, които с някакъв финес тряскат чиниите пред теб. Но го правят с усмивка.


Всъщност, всички хора са усмихнати. И всъщност хората придават 90% от атмосферата на града. Всичко, което сте чували за Испания и испанците е истина. Носят си новите дрехи, стараят се да изглеждат добре и го правят. Всеки от тях – мъже и жени, момичета и момчета си е сложил една щипка „кич”, ей така, за разкош. Мъжете с разкопчано копче на ризата (всъщност двете последни копчета са разкопчани) и гел на косата, както и жените, впрочем. Невероятни хора са. Никой не бърза за никъде, винаги всичко е наред или ако не е – ще се оправи; спокойно, първо ще си починат, после ще свършат работа, първо ще хапнат, ще пийнат, ще излязат да ги видят хората и те да видят малко народ; да изпият една бира някъде на крак... Със сигурност не са хора без проблеми. Но проблемите не са основното, с което им е ангажиран живота.

 

Разбира се, символа на града El Оso y El Madrono не остана не запечатан в цифровата камера. Както и надписа Tio Pepe, който се извисява над Plaza del Sol.

image
El Oso y El Madrono - Един от символите на Мадрид

image
Tio Pepe - Друг мадридски символ

image
Часовниковата кула е е част от атмосферата на Plaza del Sol

Вечер, особено в петък и събота улиците са фрашкани с народ. Gran via
е направо лудница. Тълпата те носи, накъдето пожелае и отклоняването в друга посока е леко усложнено от притискащите те хора. Все едно целия град е излязъл на тази улица по едно и също време. А като слязохме в метрото, се оказа, че целият град е не само по улиците, но и под земята, пътувайки на някъде.

 

В петък вечеряхме на Plaza Mayor, а след това се размотавахме по улиците доста време. Не знам как се нарича района около Plaza del Sol, но нощният живот там ври на повече от 100 градуса. Навсякъде е тъпкано и малко трудно можеш да влезеш и да пийнеш нещо в някоя от бирарийте. Не заради друго си мисля така, а защото не ни разрешаваха да останем, ако само ще се наливаме с алкохоли. И така, лутайки се из уличките, зоркото ми око хвана надпис на една врата, на който пишеше “Cardomomo – Flamenco Bar”. Влязохме, и различно от очакванията ми се оказа, че това не е много популярно туристическо място. Носеха се ритми на фламенко, а различни младежи потропваха с крак и пляскаха с ръце. Тогава разбрах, че фламенкото не се танцува само така, както сме гледали по филмите. Фламенкото се танцува и само с пляскане, но не каквото и да е. Имаше няколко млади момчета, (които малко по-късно се оказа, че са jitanos), които наредени в кръг около масата с напитките си, пляскаха в синхронен хаотичен ритъм върху музиката, която се носеше в заведението. Много истинско беше. Личеше им, че преживяват тази музика... Затворените очи, стойката на тялото... Не мога да си представя какво е в Андалусия, където (до колкото знам) има най-много роми в Испания.

 

Не знам от къде сме минали след като си тръгнахме, но попаднахме на ул. „Матроне” или нещо от сорта. Излиза на Plaza del Sol. Това е улица, на която има много секс-магазини и момичета, облечени оскъдно, подпрени на уличните лампи, чакащи незнайно или знайно кого...

 

Нямаше да си простя, ако не бях отишъл до музея Прадо. Отидохме там в събота следобед и се наредихме на една доста дълга опашка. В момента тече изложба на Тинторето. Ние влязохме при основната колекция, защото се оказа, че Тинторето не е по източно-европейския ми джоб. Но не съжалявам. Това, което видях отново ме развълнува. Тициан, Гоя, Рафаел и много други световни класици са представени в изобилие. Голата Маха, Златният дъжд, Инфантите и др. картини, които съм виждал в учебниците по история на изкуството и музеология бяха окачени по стените. 

image
Не разгледах експозицията на Тинторетовските творби, но пък се снимах пред рекламен билборд за изложба на неговите картини

image
На опашка пред Museo del Prado

Не подозирах, че следите от четки върху платната могат да са толкова силно преживяване.
За съжаление 2-та часа, които прекарах в музея не бяха достатъчни да се спра пред всяка картина, вероятно и цял ден няма да стигне. Трябваше да тръгваме, защото бяхме поканени на вечеря от Instituto de Juventud (държавна структура, която работи за младите хора в страната).

 

Ресторантът беше шикарски, в богаташки квартал, близо до Puerta de Alcala. Противно на очакванията ми, представителите на младежкия институт не бяха някакви спечени чиновници. Видяхме се пред ресторант “La Fonda” и още преди да ни представят, те започнаха да ни прегръщат за добре дошли. Хора на средна възраст, но много приятни, с много младежко мислене. Горди с това, че (почти) никъде няма по света държавна институция, която да е посветена само на младите хора. Винаги младежите са сложени с нещо друго. Както е и при нас с Държавната агенция за младежта И спорта. А колко много неща правят, просто не е истина. Не изключвам вероятността и просто да са си правили една добра реклама. Но наистина финансират и ко-финансират много младежки проекти, програми и инициативи.

 

А вечерята... Прекрасна! За начало сьомга, след това риба тон с невероятен сос, рибен пастет, мус от бяла риба. Основно – аржентинско телешко със сос от няколко сирена, пържени картофи и салата. Огромна порция. Всичко това полято с огромно количество испанско червено вино. И разбира се десерт – истинско тирамису... След което донесоха и сладолед, който просто нямаше как да погълна. Единствения възможен начин щеше да бъде, ако аз си отворя устата, а някой с крак натъпква вътре храна. Движенията ми след това невероятно свинско ядене бяха доста флегматични и почти не се случваха. Но се прибрахме до хотела благополучно, разхождайки се за последен път под нощните светлини на Мадрид.

 
image
Мистично размазана снимка на моя милост пред Puerta de Alcala

На другия ден не закусвах. Отворих широко прозорците на стаята, пуснах си фламенко музиката, която си купих и дишах… телефонът в стаята звънна и от рецепцията ми съобщиха, че бусът за летището ме чака.

 

Около 2 часа по-късно вече летя над Швейцария. А още няколко часа по-късно ще бъда в София. Там, където животът ще ме грабне отново с ежедневните радости и проблеми, а споменът за Cardomomo, Sopa Castellana и Tio Pepe ще ми напомня за невероятните 5 дни, които прекарах в столицата на шунката, класният футбол, кипящия нощен живот, и тълпи от прекрасни хора... 



(Още
снимки от Мадрид. Не са качени много, но ще качвам още. Има още много неща, които мога да кажа за там, но не знам кое по-напред да спомена. За това, ако нещо ми изскочи като подредена мисъл, ще го добавя).

Благодаря на bambola. Тя си знае защо ;) 

А тази песен ми е подарък от една позната. Аз ви я пускам и малко се фукам с подаръка си ;)





Тагове:   Мадрид,


Гласувай:
0



1. esen - Прекрасна разходка из Мадридските улици и бит!
09.03.2007 23:59
Благодаря ти, принце!
И ще се върна, за да видя допълненията.
цитирай
2. bambola - :))
10.03.2007 00:33
Добър пост, радвам се че си видял така Мадрид :))
цитирай
3. dimitko - @ esen
10.03.2007 10:23
Ще те чакам, Шехерезада ;)
цитирай
4. dimitko - @ bambola
10.03.2007 10:26
Мерси за позитивната оценка, Бамболинка! Ако знаеш само как ти завиждам... (dimitko въздиша тежко :)
цитирай
5. estrella - Plaza de Espana
10.03.2007 13:32
се казва мястото с паметника на Дон Кихот и Санчо. И знаеш ли, ако успееш да погледнеш и София с очите, с които си гледал в Мадрид, ще видиш, че всъщност двата града си приличат доста;)
Благодаря ти, че ме върна там отново:)
цитирай
6. dimitko - @ Estrella, с удоволствие да те връщам там...
10.03.2007 17:55
Мда, Plaza de Espana. Вече го коригирах ;)

Иначе, не знам. Опитах се да търся общи неща между София и Мадрид и още ги търся. Сигурно ще ги открия...
цитирай
7. dimitko - @ dvd
10.03.2007 17:58
dvd, Мадрид ще ти хареса. Събирай парички и хващай самолета ;)
цитирай
8. pakostinka - :))))
11.03.2007 20:13
Добре завърнал се в България... следващият път ни вземаш в куфарите :))))
А песента е невероятна...поздрави познатата ;)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dimitko
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1397536
Постинги: 51
Коментари: 654
Гласове: 1249
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031