Постинг
19.03.2007 20:59 -
За баба Марта, двете румънки, испанците и румънския сервитьор
Не че сега му е времето, ама сега се сетих.
На първи март се събудих в хотел "Опера" в Мадрид. Вече се бяха нацъкали смс-и в телефона. Всичките бяха честитки за баба Марта. Облякох се, пооправих се и преди да сляза да закуся извадих от куфара 20-ината мартенички, които бях взел със себе си. Румънските колежки и Серхио от испанците вече бяха долу. Вързах мартенички на румънките, (които се оказа че имат същата традиция) вързах на испанеца и докато го правех чух румънска реч с мъжки глас. Оказа се, че сервитьора в хотела е румънец, когото румънките разпознали по името, изписано на баджа му. Вързах и на него. Хубаво му стана.
Вързах мартенички на младежа и девойката от рецепцията, а след това и на всички испански колеги от организацията, в която бях командирован. Докато има обяснявах какво е мартеница и как се процедира с нея ме гледаха така, все едно им говоря за някакви окултни, едва ли не вуду магьоснически неща. Но всички бяха дълбоко благодарни и трогнати от жеста.
Навръщане от офиса към хотела хванахме влака към Аточа. На няколко пъти ми се стори, че чувам някой да говори на български език. В крайна сметка се оказа, че двама мъже, с работни дрехи, си говореха нещо за мазилки, бетонни плочи и др. строителни неща, които не разбирах напълно. Отидох при тях и ги попитах дали са българи. След подозрителен оглед от тяхна страна към моята особа ми отговориха положително. Усмихнах се, казах им "Честита баба Марта" и им вързах мартенички и на тях. Стана им хубаво. На мен също :)
На първи март се събудих в хотел "Опера" в Мадрид. Вече се бяха нацъкали смс-и в телефона. Всичките бяха честитки за баба Марта. Облякох се, пооправих се и преди да сляза да закуся извадих от куфара 20-ината мартенички, които бях взел със себе си. Румънските колежки и Серхио от испанците вече бяха долу. Вързах мартенички на румънките, (които се оказа че имат същата традиция) вързах на испанеца и докато го правех чух румънска реч с мъжки глас. Оказа се, че сервитьора в хотела е румънец, когото румънките разпознали по името, изписано на баджа му. Вързах и на него. Хубаво му стана.
Вързах мартенички на младежа и девойката от рецепцията, а след това и на всички испански колеги от организацията, в която бях командирован. Докато има обяснявах какво е мартеница и как се процедира с нея ме гледаха така, все едно им говоря за някакви окултни, едва ли не вуду магьоснически неща. Но всички бяха дълбоко благодарни и трогнати от жеста.
Навръщане от офиса към хотела хванахме влака към Аточа. На няколко пъти ми се стори, че чувам някой да говори на български език. В крайна сметка се оказа, че двама мъже, с работни дрехи, си говореха нещо за мазилки, бетонни плочи и др. строителни неща, които не разбирах напълно. Отидох при тях и ги попитах дали са българи. След подозрителен оглед от тяхна страна към моята особа ми отговориха положително. Усмихнах се, казах им "Честита баба Марта" и им вързах мартенички и на тях. Стана им хубаво. На мен също :)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1249