Не съм излизал нощем от много време насам. Снощи го направих, защото имах повод и защото имах желание. Времето беше чудесно и подгрят от празничната вечеря, с която отпразнувахме рождения ден на племенника се отправих към мястото на срещата. Подкарахме се с коктейли в Селект, градинката до ресторант Кристал. Беше приятно, музиката беше хубава... DJ-я пускаше леко техно, миксираше го с денс парчета и от време на време връткаше някое хаус-че. Към полунощ вече беше пълно, а музиката гърмеше. Винаги съм се питал защо толкова надуват музиката там. Не е дискотека, хората са седнали и се предполага че трябва да общуват по някакъв начин.

След известно време решихме, след като комуникацията ние затруднена е време да сменим мястото. Искахме по-сериозен фън и се оказа, че точно тази вечер имаме нужда от балкански тип забавление. Качихме на едно такси и се пренесохме в "Дай-Дай". В началото малко се разсърдих на сервитьорките, които не знам защо, решиха че всяка поотделно трябва да ни посъветва къде може и къде не може да седнем. В крайна сметка седнахме на бара, което беше ок. Не бяхме там за да се тъпчем с ядене и нямахме кой знае каква нужда от маса. (Малко по-късно се оказа, че там масите се използват по друго предназначение). В началото нямаше кой знае колко хора, оркестъра (със звучното име "Виагра"), свиреше някакви парчета, но общо взето никой  не им обръщаше особено внимание, с изключение на една маса, на която бяха седнали само мъже и държаха певицата да подчертава, че поздрава е за "най-мъжката маса". Бавно, но сигурно заведението се пълнеше, докато по едно време вече беше препълненo. Имаше няколко рожденника, които празнуваха там с приятели и по тази причина чухме повече от 10 пъти песента "Happy Birthday". Първо на английски, а после и на български в див чалга вариант. По някое време на нощта дойде една групичка от ученици. (Оказа се, че учат в някакво дърводелско училище или техникум или каквото и да е. Нещо дърводелско). Настаниха се току до нас, но на маса а не на бара и още преди да са си поръчали консумация вече бяха качили девойките на масата, а младежите се разхвърляха по потници и се замятаха едни танци, коитооо... нагоре, надолу, чупки разни, подхвърляния, подмятания, един върху друг, под друг, под масата и в още стотици пози. Изредиха цялата "Кама сутра", че и повече, само дето бяха (почти)облечени.

С напредването на нощта се стигна до кулминационния момент на балканския екстаз. DJ-я реши, че е време за конкурса "Мис чочекиня". Искам да кажа, че станах свидетел на една бруталия, състояща се от 10-ина момичета, руси, с дънки и черни фанелки, тениски и потничета (сигурно има някакъв pattern в това с цвета на косата, облеклото и този тип конкурси). Тези момичета бяха решили, че да танцуваш добре означава да се мяташ като дива кобила, която са тръгнали да обяздват. (Костурица няма какво да пише сценарии. Направо да идва, да вади камерата и да снима. Всички Берлинарета и Златни рози ще са негови).

Разбира се, батковци и чичковци, дошли на лов за млади момета също не липсваха. Наблюдавах действията на един чичко, който през цялото време стоеше с кожено яке, без да го сваля, а вътре, повярвайте, температурата беше доста висока.

Горе-долу на всеки час музикантите спираха, за да си починат. Тогава идваше DJ, който пускаше техно (някакво), денс, ретро чалга. 

Снощи, "Дай-Дай" беше едно от местата, в които народът се забавляваше. Въпреки че говоря за това с лека ирония, истината е, че аз също се забавлявах и ми беше едно такова лигаво-готино. Имах нужда да разпусна и го направих.

Идеята с която тръгнах да пиша за снощи беше друга. Идеята ми беше да опиша колко много снощната кръчма отразяваше българската действителност... Но понеже току-що ми звънна телефона и трябва да прекъсна писанката си, ще ви оставя сами да си намерите асоциации...

Ето ви го и снощния хит. Enjoy!