Прочетен: 5119 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2007 14:01
Пътувах с чешките авиолинии. Малко странен билет бяха ми осигурили колегите. София - Будапеща, през Прага. Т.е. от София прелитам над Будапеща за Прага и там след няколко часа престой се връщам обратно, за да кацна в Унгария. На връщане пак същото. Както и да е.
Това беше петото ми пътуване до Унгария. И в интерес на истината, някак си не успяваше да ме грабне тази страна, Будапеща още по-малко. Да, имам любими места там, но като цяло не е предпочитана от мен дестинация. Обикновено си хващам минибус от летището до града и след около час врътки по улиците стигам до където съм тръгнал.
Този път беше различно. Бях командирован. На летището ме чакаше кола, която ме закара до хотела за по-малко от 20 мин. Хотелът е добър, пригоден за бизнес хора, в центъра, на Ваци. Много добро обслужване, много добър персонал, много добра храна, много добри стаи. Излязох да се поразходя, защото имах време преди началото на срещите. Будапеща си беше същата, каквато беше и преди няколко месеца, коато бях там за последно. Улица Ваци (унгарската Витошка) си беше същата - скъпи и не толкова скъпи магазини, джебчии, лъжливи и не толкова лъжливи чейнджбюра, банки, ресторанти, търговски центрове, хотели, тежки административни сгради.
Но възприемах нещата различно. Все едно за първи път съм там и в интерес на истината ми хареса. Сякаш слънцето гееше по-различно, Дунав течеше по игриво, дори For Sale (любим пъб в Будапеща) стана още по-любим. Парламента ми се стори още по-красив, гледката на осветените мостове още по-неземна, унгарския език още по-неразбираем (но не обърнах особено внимание на това).
Работните срещи протичаха по-леко, аз бях по-спокоен и обще взето се радвах на всичко, което се случваше. Радвах се, когато пих любимото Мохито на това корабче в реката...
радвах се дори, когато по време на романтичната ни вечеря спря тока и останахме само на студ и свещи за доста дълго време на ето тази маса във Фреско. Не се ядосах толкова и на сервитьорите, които преди да спре тока ни донесоха храната поизстинала и ни обслужваха с не особено голямо внимание...
Радвах се и за това, че ще трябва да прекарам 4 часа на летището в Прага, докато дойде време за полета до София...
Този път Будапеща беше различна и със сигурност ще запазя споменът за тази Будапеща.
Благодаря ти за това, че заряза всичко и дойде с мен в града. Благодаря ти за страхотните ден и половина! Благодаря ти, че направи престоя ми там по-смислен!
а пък аз...си мислех, че е заради полета през Прага :P
:):):):)
Хм, друго си е да имаш някой любим със себе си ...
Знаех си аз... :)
Много слънце на всички!