Малкият принц прекоси пустинята и видя само едно цвете. Едно цвете с три листенца, съвсем  незначително цвете...

- Добър ден - каза малкият принц.

- Добър ден - каза цветето.

- Къде са хората? - попита учтиво малкият принц.

Цветето бе видяло един керван, минал някога край него:

- Хората ли? Мисля, че има шест - седем. Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.

- Сбогом - рече малкият принц.

- Сбогом - рече цветето.

Невероятен е Екзюпери, така обичам Малкия принц... А това за хората и корените е много вярно... Липсата на корени. Но има и хора с (чувство за) корени. Аз съм от тях...
:)*

Поздрави, dimitko...