Доста време ме е нямало. Всъщност аз бях тук, бях навсякъде. И определено имам какво да споделям. И за бутафорната сватба, и за моите любими пътувания (съдбата беше благосклонна и за няколкото месеца ме отведе до 3 държави по няколко пъти); за разни интересни и смешни случки, които се случват около мен. Мога да говоря за любовта и за това, какво може да направи тя, само за няколко месеца, с един идиот, който си мисли, че е супер съвършен и не е подвластен на чувства; мога да разказвам за антидепресанти, за подкрепата от НЕЯ, за подкрепата от родителите, приятелите, далечните познати, които ти оправят настроението с кратък безмислен разговор по телелфона... Мога да говоря за болката от раздялата, за вината, за новото начало...

За жегата в БГ и навън, за Пилишчшаба; момчето със слънчева усмивка и татуирано тяло; малкото бебе Нилда; кучето което ни спаси, когато се бяхме изгубили; вегетарианската храна и как ми подейства тя; мога да направя сравнение на бира от различни страни в Европа...

Мога да пиша за тишината и мирът в селото на баба; мога да пиша и за къщата, която чистихме този уикенд, за пържолите, които пекох на жар и за рибата, която вуйчо опържи, след като с татко я ловиха в язовира...

Мога да пиша много. Може и да не пиша. Зависи къде съм, макар че винаги съм тук. И ви чета всичките ей, да знаете :)

Сега ви черпя с мохито, малко слънце, малко нощ, малко chill out и малко фламенко. Черпя ви с Chambao... А на една луда фенка на Реал Мадрид, направо я подарявам тази песен!

Айде чао! (тука махам с ръчичка и пращам въздушни целувки) : )