Портиерът ни отвори вратата и влязохме в "УНО", до операта. Малко по-снобарско е отколкото бих могъл да понеса, но пък не се снобарча така всеки ден. А и поводът си заслужаваше. Поръчахме си някакво пиене, ударих един голям гълток (имах нужда) и я попитах дали си иска подаръка. Естествено, тя отговори положително и ме погледна очакващо и с нетърпение. 

Бръкнах във вътрешния си джоб и извадих малка, тъмно-синя кутийка. (Признавам, малко ми трепереха ръцете). Преди да я отворя й разказах за това как съм търсил подаръка й дълго време, как не съм могъл да открия такъв какъвто исках и как съм попаднал на хора, които правят такива неща. Накратко, (като се замисля не беше много кратко) й разказах за символиката. Жълтото злато - традицията; бяло злато - промяна, новост, съвремие; диамант - вечност; сапфир - ми сапфира няма кой знае каква символика. В интернет видях, че той е от камъните подходящи за нейната зодия и помолих да сложат естествен сапфир. Накрая се получи едно прекрасен пръстен от жълто и бяло злато, с две маки диамантчета и естествен сапфир.

Разказах й всичките тези неща, а тя ме гледаше малко странно и неразбиращо. Сякаш опитваше да се сети какво правя и сякаш се сешташе, но не вярваше. Такъв поглед беше извадила. Като приключих с предисловието отворих кутийката, погледнах малкото пръстенче, оставих го пред нея и пак казах нещо, което не си спомням точно какво беше, но думите ми така се подредиха, че вместо да кажа "Ще се омъжиш ли за мен", казах "Искам да ми бъдеш жена".

Тя си беше подпряла брадичката с ръце и малко зашеметена, явно беше решила, че не е чула добре, каза: "Какво искаш?!". А аз, по-сигурен от всякога, и по някаква причниа по-спокоен го повторих: "Искам да ми бъдеш жена!".

Тук определено я хванах неподготвена. Не че не бяхме говорили за сватби и за женитби и за сгодяване, но със сигурност не е очаквала това да се случи точно тогава. Бях доволен.

"Ами ще си помисля", каза усмихвайки се... Повдигнах си едната вежда, леко въпросително. Слава Богу, не й трябваше много време за размисъл. 2 секунди по-късно, докато се целувахме изправени до масата, тя ми прошепна тихичко: "С удоволствие. Завинаги!".

Сега сме сгодени. А тя не сваля пръстена от ръката си... Сватбата още не сме я планирали конкретно. Вероятно през пролетта или лятото...не знам. Други неща ни ангажират в момента - обзавеждането на апартамента, командировки няколко, бебето на брат ми...

Сега съчетаваме служебно пътуване в Несебър с "годежно пътешествие". Несебър е красив по това време на годината. И няма хора като през лятото, което всъщност е най-хубавото в случая. Определено имах нужда да си почина малко от всички емоции, които се случиха в рамките на 3 дни. И сме щастливи ;)

Така че, дами, от тук нататък може само да ме гледате, но без да ме пипате ;) 

Поздрави на всички!
Миташки