Димитровден. Сутринта, някъде 8.15 спрях с колата на светофара пред БИЛА в Младост в средната. В лявата лента колите завиваха наляво. В задното огледало видях, че човекът зад мен прави някакви маневри, но не задържах вниманието си зад него. По едно време за колите наляво светна зелено. Шофьорът зад мен се изнесе леко и всъщност реши да се мушне между мен иколите, които завиват наляво, за да завие и той. Докато се осъзная какво става се чу един много гаден стържещ звук. Докато включа, че пича ме забърсва, той вече беше отпрашил. Малко уплашен слязох и видях че е свалил едно парченце от боята на колата... Баси идиота... Да беше казал поне едно извинявай... Колите зад мен вече даваха зор. Клаксони , фарове, подвиквания... Бях задръстил движението. Нямаше кой знае какви възможности за реакция, оплаквания и т.н. Качих се обратно и продължих.

Така започна моят имен ден. Ще го преживея, отървах се само с малко уплаха, но ще ми мине : ) Защото след това ми се обадиха всички хора, на които държа и които обичам. Че дори и други, които бях забравил, че съществуват. Хубаво е да знаеш, че хората се сещат за теб от време на време.

И вече си имам 2 подаръка. Едно страхотно пуловерчр и още по-страхотен шал. И съм хепи ; )

Ако някой не знае кой е Св. Димитър може да прочете тук.