"Ух... Ммм... Ах... По-внимателно! Мако по-навътре де, има още място... Тука ше може ли? Не издържам повече!"

Това не са субтитри на порно филм. Това са само част от възклицанията и изразите, на които днес се наслушах докато се придвижвах към офиса с маршрутка. Беше малък ад, но беше интересно. Аз, за щастие, се качих почти от началната точка на маршрута и бях седнал хубаво до прозореца, оглеждайки сутрешният ужас на софийските улици, примесени с леден дъжд.

То не беше настъпване, не беше натискане, не беше ръчкане, приклякане, промушване, повдигане. Общо взето, човек трябва да е доста гъвкав и упорит, за да стигне там до където е тръгнал. До момента, в който слязох от МПС-то в него имаше 24 човека. Ако още някой беше махнал на шофьора, също щеше да бъде качен, със сигурност.

Аз, като съвестен гражданин, мако преди да сляза и малко след като се качи 24-я човек, взех че обърнах внимание на шофьора и го попитах колко човека има право да вози, защото съм сигурен, че в момента надвишава ограничението. Каквото и да е то. И го помолихучитиво да си хвърли цигарат, защото не съм се качил, за да дишам евтиния му "Средец", а за да използвам услугите, които предоставя, в които не влиза опушване с цигрен дим. Пича нито ми обърна внимание, нито си изхвърли цигарата. А това, което всъщност беше още по-странно, е че никой от останалите "пътници" не се обади да каже, че съм прав или нещто такова. Напротив, лелката, която беше сгънала лисиченото си еко палто няколко пъти, а с него и себе си, ме погледна с досада. Все едно ми каза "Бе я млъквай!".

Е, да. Никой не ме е карал насила да се качвам. Но къде са контрольорите от ДАИ, КАТ-аджиите, камерите по светофарите..? Всъщност, има ли значение, като няма избор?! Нито ще дйдат модерни автобуси, нито метрото ще тръгне утре, нито трафика ще намамалее, нито кмета е различен, нито ще се промени нещо. Това е София и маршрутките са яко ърбън!