Реших да пусна малко снимки от това, което съм щракал напоследък. Смешни, скучни, тъжни, страшни, весели, лирични, неприлични и пр. Всъщност ще взема редовно да пускам това, което снимам. Нека отбележа, че не търся някакво фото-изящество, нито пък искам да съм супер фотограф. Снимам неща, които ме впечатляват, без да търся някакъв творчески ефект. Не го търсете и вие.
Първата снимка я направих няколко дни преди изборите. На спирката до блока, в който живея има заложна къща. И на заложната къща - хоп, предизборен плакат на "ГЕРБ". Не че има нещо лошо, обаче комбинацията от "Експресни заеми, злато, автомобили, имоти" и мотото на Герб за тези избори - "Грантирано от ГЕРБ" някак си си пасват, не мислите ли?
2. Следващите няколко снимки, са правени от "терасата" на един "хотел", който се намира в една от най-централните части на София. (Ако някой познае къде точно, ще го черпя една дъвка).
Мръсотия, влага, отпадъци, простряно пране и...
Много зеле, в долния ляв ъгъл...
Този контейнер, обаче, ми е максималния просто... СТРОЙТЕЛНИ ОТ-ЦИ. Чист, граматически правилен от всякъде Български език. До Националният дворец на културата.
Ако приемем, че са искали да вкарат малко съспенс, стил "Шифърът на Леонардо" и решим да потърсим някаква мистична загадка бихме стигнали до няколко открития. Или поне аз.
1) Контейнерът може да е на някакви хора, които се смятат за бащи на строителството. Защото ако махнем тирето между ОТ и ЦИ, се получава думичаката "отци", което в едно архаично време би означавало "бащи".
2) Хмм, все пак и в съвременния език "отец" се използва. В църквата най-често. Дали пък тези строителни предприемачи или събирачи на боклуци нямат общо с някакви попове? Ама пък попове да събират боклук?! Ами ако това е някакво кодирано послание и в контейнера се крие някоя свръх важна и тайно охранявана от хилядолетия мистична реликва? Кой би я потърсил в контейнер за боклук, нали? Умно... Хитро...
Хубавото е, че има хора, които се опитват да разнообразят глупостите. Вероятно някои от тях успяват. На долната снимка щракнах едно дръвче, което беше накичено с оранжеви балони, които по идея според мен е трябвало да наподобяват яйца. Защото докато го снимах, около дървото се въртяха едни млади хора, които спираха минувачите през градинката "Кристал" и питаха дали знаят какво е "свободна кокошка". Мен не ме попитаха, сигурно са решили, че не ме интересува. А на един трансперант, окачен някъде там, пишеше "Ние сме свободни яйца". Младежите си бяха лепнали стикерчета със същия надпис - "ние сме свободни яйца"... Няма лошо. Хайде да видим, ако аз реша че съм тигър с розови крила, бодли, крокодилска опашка и свиря на китара досущ като Ерик Клептън, кой ще ми каже нещо.
Това е София. Ърбън от всякъде!
Тази и още мои истории прочетете на http://dimitkooo.wordpress.com
