Малко съм отнесен напоследък, рядко гледам ТВ, почти не слушам радио. И не че по някакъв начин отбелязвам 10-ти ноември, но се сещам за това, ковто се случи тогава, преди 18 години.
Моето семейство беше едно нормално, средностатистическо семейство, живеещо според всякакви изисквания и ограничения на комунизма. Беше клетка на обществото. Майка ми работеше (и все още работи) в детска градина, баща ми беше военен. Аз бях трети клас и бях знаменосец. Обичах си синята връзка. И отговарях за знамето на класа, което беше сложено в една витрина в класната ни стая.
През 1989 г. бях на 9 г. Една вечер с брат ми си играехме, майка гледаше ТВ и чакахме татко да се прибере от работа, за да вечеряме. Някакви събрания даваха, които както и сега, хич не са ми интересни. На майка ми, обаче, и беше много интересно, което беше странно. Не си спомням много. Спомням си, че по едно време сама каза на себе си "Край, свърши се!", което хич не можех да разтълкувам какво трябва да означава. Разбирах, обаче, че се случва нещо голямо и важно. Спомням си, че баща ми беше много замислен като се прибра. Спомням си, че години преди това, когато кръщаваха мен и брат ми (1987 г.), татко и дядо (бил мииционер някога) не влязоха в църквата. Не знаех защо, а и честно казано тогава не ме интересуваше особено. След това разбрах, че не са искали да рискуват. Баща ми е могъл да си загуби работата си, ако някой го наклевети. А клеветници, както се вижда сега, е имало много. Известно време той не знаеше как да реагира след 10-ти. Доста време му отне да излезе от матрицата, в която се беше набутал. Всъщност никога няма напълно да излезе.
За мен спомените от онова време не са много, но са цветни: сладкарниците "Захарно петле", почивките във ведомствените почивни станции на Шкорпиовци и Пампорово, москвича който се разваляше непрекъснато насред пътя, наливната боза в магазинчето на леля Донка, лимонада в стъклена бутилка, сайдер, алтай, кисело мляко в буркан, родопчета, Република, марципан, шоколад Кума Лиса, дъвки "Идеал" с едни смешни картинки, реката на село, магарето, козата Нели, сини къси панталонки, вечерен огън, "Тимур и неговата команда", Митко Палаузов и ястребинчетата.
По някаква случайност имам спомени от репортаж по телевизията, който показва как един хеликоптер отнася петолъчката от партийния дом. Не разбиах какво се случва. Не разбрах защо взривиха и мавзолея, въпреки че тогава вече бях студент, с оформено съзнание. Не разбирам и защо някои искат да се демонтира паметниката на Съветската армия. Това е ИСТОРИЯ! Добра, лоша... това е историята ни! Която сме си изградили ние, чрез някой друг.
Мисля си, че много дъго време хората не знаеха какво да правят със свободата си. Представете си само - 45 години робуване и изведнъж ви казват - свободни сте, тръгвайте! Ок, но накъде? По кой път? С какви обувки? С влак, с кола, пеша? Желанта демокрация и новите възможности бяха свободата. Или свободията - не знам.
Светът се отвори и настана хаос. Спомням си, че бяхме 4-5 клас и се разделяхме на групички - СДС и БСП и се надвиквахме - БеСеПе едните и СеДеСе другите. Едва ли сме знаели точно защо го правим и какво правим. Важното е друго. Вероятно несъзнателно сме били наясно, че хората вече са свободни да избират и да решават сами. Когато имат избор...
Аз съм шастлив, и съм доволен че съм живял вчера, че живея днес и ще живея утре!
Аз също не съжалявам за миналото, даже бих поживяла по дълго време в онези години.
13.11.2007 16:47
27.02.2008 14:28